Храносмилателната система – ще наблегнем на тази система в тази и следващи статии, за да можем да повишим вниманието си натам и колко е важно да я поддържаме в изправност.

Какво е храносмилателната система?

Храносмилателната система включва храносмилателен тракт и храносмилателни органи (черен дроб, панкреас, и жлъчка). Стомашно-чревния тракт е образуван от кухи органи свързани помежду си започвайки от устата и завършващи в ануса. Кухите органи са: уста, хранопровод, стомах, жлъчен мехур, тънко черво, дебело черво и анус. Черният дроб и панкреаса  са плътните органи в храносмилателната система.

Тънките черва имат три части. Първата част се нарича дванадесетопръстник (дуоден), празно черво е по средата и хълбочно черво (илеум) в края. Дебелото черво включва апендикс, сляпо черво(цекум), ободно (колон) и право черво (ректум). Апендиксът е под формата на джоб закрепен към сляпото черво, а то е първата част на дебелото черво. Ободното черво е втората, а ректумът е края на дебелото черво.

Бактериите в стомашно-чревният тракт, наречени още чревна флора или микробиом, спомагат за храносмилането и поддържането на една здравословна среда в храносмилателната система. Освен тях, части от нервната и кръвоносната система спомагат за храносмилането също. Работейки заедно – нервите, хормоните, бактериите, кръвта и органите в храносмилателната система спомагат приетата храна и течности в ежедневието да бъде разградена и добре усвоена.

Защо храносмилането е важно?

То е важно, защото тялото ни се нуждае от хранителни вещества от храните и веществата, които приемаме, за да бъде здраво и да функционира добре. Белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и вода са хранителни вещества. Храносмилателната система раздробява приетите хранителни вещества на достатъчно малки частици, които да бъдат усвоени и абсорбирани от тялото лесно, което пък ще ги произведе в енергия необходима за растеж (на нови здрави клетки) и клетъчна регенерация.

  • Протеините се разпадат до аминокиселини
  • Мазнините се разпадат до мастни киселини и глицерол
  • Въглехидратите се разпадат до прости захари

Как функционира храносмилателната система?

Всяка част на храносмилателната система спомага на приетата храна и течности да бъдат прекарани през храносмилателният тракт, да се разградят до достатъчно малки частици, да се абсорбират и освободените хранителни вещества да се доставят до тъкани и органи нуждаещи се от тях. Дебелото черво абсорбира водата, като и отпадъчните продукти от храносмилането, които се превръщат в изпражнения. Нервите и хормоните спомагат за  контрола на храносмилателният процес.

Процес на храносмилане

Орган Движение
Уста Дъвкане
Хранопровод Перисталтика
Стомах Горният мускул на стомаха се отпуска, за да приеме храна, като долният смесва храната с храносмилателните сокове.
Тънки черва Перисталтика
Панкреас Няма движение
Черен дроб Няма движение
Дебело черво Перисталтика

Как се придвижва храната през стомашно-чревният тракт?

Храната се придвижва през стомашно-чревния тракт чрез процес наречен перисталтика. Големите кухи органи от стомашно-чревния тракт съдържат мускулна тъкан, която позволява на стените им да се движат. Това движение тласка храна и течности през тракта, като смесва съдържанието във всеки орган. Мускулът след храната се свива, като придвижва храната напред, докато мускулът пред храната се отпуска, като позволява на храната да се придвижи напред.

Как храносмилателната ми система разгражда храната, за да може тялото да я усвои?

С движението на храната през стомашно-чревния тракт, органите там раздробяват и разграждат храната като използват:

  • Движение – дъвкане, свиване и смесване
  • Храносмилателни сокове – като стомашна киселина, жлъчен сок и ензими.

Уста. Храносмилателният процес започва в устата, където храната бива сдъвкана добре. Слюнчените жлези отделят слюнка, храносмилателен сок, който навлажнява храната, за да може да бъде прекарана по-лесно през хранопровода към стомаха. Слюнката също съдържа ензим, който започва да разгражда скорбялата в храната.

Хранопровод. След като преглътнете, перисталтиката избутва храната от хранопровода в стомаха.

Стомах. Жлезите в стомашната лигавица произвеждат стомашна киселина и ензими, които разграждат храната. Мускулите на стомаха я смесват с храносмилателните сокове.

Панкреас. Една от функциите на панкреаса е да произвежда алкален храносмилателен сок (панкреатичен сок), съдържащ  ензими (протеази, нуклеази, амилаза, липаза, и т.н.), които разграждат въглехидратите, мазнините и протеините. Панкреасът доставя храносмилателния сок в тънките черва чрез малки тръби, наречени панкреатични канали.

Черен дроб. Това е органът произвеждащ храносмилателния сок, наречен жлъчка, който помага за усвояването на мазнини и някои витамини. Жлъчните канали пренасят жлъчката от черния дроб към жлъчния мехур за съхранение или в тънките черва за употреба.

Жлъчен мехур. Той е органът съхраняващ жлъчен сок между храненията.  При хранене, жлъчката изстисква жлъчен сок през жлъчните канали към тънките черва.

Тънко черво. То произвежда храносмилателен сок, който се смесва с жлъчния и панкреатичния сок, за да завърши разграждането на протеини, въглехидрати и мазнини. Бактериите в тънките черва произвеждат някои от необходимите ензими за усвояване на въглехидратите. Тънките черва дърпат вода от кръвта в стомашно-чревния тракт, за да се подпомогне храносмилането. Те също абсорбират вода заедно с други хранителни вещества.

Дебело черво. В дебелото черво, повече вода се движи от стомашно-чревния тракт в кръвния поток. Бактериите в дебелото черво помагат за разграждането на оставащите хранителни вещества и витамин К. Отпадъчните продукти от храносмилането, включително части от храната, които все още са твърде големи, се превръщат в изпражнения.

Какво се случва след като храната е смелена?

Тънките черва абсорбират по-голямата част от хранителните вещества в храната и кръвоносната система ги предава към други части на тялото, за директна употреба или съхранение. Специални клетки помагат на абсорбираните хранителни вещества да преминат през чревната обвивка в кръвта, която разнася прости захари, аминокиселини, глицерол, витамини и соли в черния дроб. Той съхранява, обработва и доставя хранителни вещества на останалата част от тялото, при необходимост.

Лимфната система, мрежа от съдове, които носят бели кръвни клетки и течност, наречена лимфа в тялото, за борба с инфекциите, абсорбира мастни киселини и витамини.

Тялото използва захари, аминокиселини, мастни киселини и глицерол за изграждане на вещества, от които то се нуждае за енергия, растеж и възстановяване на клетките.

Как тялото контролира храносмилателния процес?

Хормони и нерви работят заедно, за да контролират храносмилателния процес. Сигналите протичат от стомашно-чревния тракт към мозъка и обратно.

Хормоните

Клетките, покриващи стомаха и тънките черва, произвеждат и освобождават хормони, които контролират работата на храносмилателната система. Тези хормони казват на тялото кога да правят храносмилателни сокове и да изпращат сигнали до мозъка ви, че сте гладни или пълни. Панкреасът също произвежда хормони, които са важни за храносмилателния процес.

Нерви

Нервите, свързващи централната нервна система – мозъка и гръбначния мозък – с храносмилателната система, контролирайки част от храносмилателните функции. Например, когато виждате или Ви мирише на храна, мозъкът изпраща сигнал, който кара вашите слюнчени жлези да „отделят слюнка в устата”, за да ви подготви за хранене.

Препоръчително е да сме наясно и с ентералната нервна система (ENS) – това са нерви намиращи се в стените на стомашно-чревния тракт. Когато храната разтегне стените на стомашно-чревния тракт, нервите на чревната нервна система освобождават много различни вещества, които ускоряват или забавят движението на храната и производството на храносмилателни сокове. Нервите изпращат сигнали, за да контролират действията на мускулите на червата, за да се свиват и да се отпуснат, и за да изтласкат храната през червата.

Имайки предвид структурата на тялото ни – нервна система в храносмилателната; хормони, които са едновременно протеини, които пък са контролирани от импулсите и сигналите изпратени от нервната ни система, която пък се подчинява на средата, която ни обгражда. Необходимо е да имаме предвид човешките възприятия благодарение, на които се изпращат сигнали от нервната система до различните части на тялото, за да може то да реагира на определената ситуация подобаващо.

Необходимо да осмислим как виждаме, разбираме и приемаме ситуациите и хората около нас – дали те биха ни донесли стрес и дали всъщност ние самите ги приемаме реално или през наша преживяна и затвърдена травма.

В енергиен аспект храносмилателната система се контролира и захранва от чакрата на гърлото, чакрата на слънчевият сплит и чакрата на пъпа. Чакрата на гърлото, вторичните чакри на гърлото и челюстите – контролират и захранват енергийно устата, слюнчените жлези и хранопровода. Чакрата на слънчевият сплит и чакрата на пъпа контролират и енергизират стомашно-чревният тракт. Чакрата на слънчевият сплит захранва енергийно и контролира черният дроб, задстомашната жлеза(панкреас) и стомаха. Чакрата на пъпа захранва и контролира тънкото и дебелото черво. Заболяванията на стомашно-чревният тракт могат да бъдат лекувани просто чрез изчистване и захранване енергийно на чакрата на слънчевият сплит и чакрата на пъпа. Това може да стане чрез постоянство и поставяне на енергийният диск ПОЛАРИС в областта на тези чакри.

Поларис е мощно средство за насърчаване на енергията и жизнеността, с помощта на който можете да опознаете своята истинска енергийна природа. Уредът просто многократно засилва притока на жизнена енергия (биоенергия) в организма и го стимулира сам да се излекува по естествен начин. Проблемът възниква, когато се стигне до спад на нивото или нарушение в протичането на енергията в организма, което Поларис успешно компенсира и решава.
Ние притежаваме в себе си всички механизми за самоизцеление и всички природни лекарства, които въздействат безпогрешно и не могат да бъдат предозирани. Проблемът възниква, когато се стигне до спад на нивото или до нарушаване на притока на енергия, но тогава на сцената се появява поларис и всичко се решава успешно.

Черният дроб има три второстепенни чакри:

  • дясна горна второстепенна чакра
  • лява горна второстепенна чакра
  • дясна долна второстепенна чакра на черният дроб – енергизира и контролира както дроба, така и жлъчката, която също има отговаряща за нея третостепенна чакра на жлъчката.

Стомаха притежава второстепенна чакра на стомаха. Задстомашната жлеза притежава второстепенна чакра. Тънкото черво притежава съответно второстепенна чакра на тънкото черво и по една третостепенна чакра на всеки метър по дължината му. Същото се отнася и за дебелото черво. Апендикса притежава третостепенна чакра там. Анусът притежава второстепенна чакра на ануса.

второстепенни чакри

В следващата статия ще разгледаме неразположението – Язва – патология, причини, методи за лечение, психология на неразположението, мудри, емоционални причини, модел на поведение, който би довел до това неразположение и реакция на тялото.

Не забравяйте! Тялото е отражение на нашите мисли.

За повече информация за диск ПОЛАРИС кликнете тук, консултация и поръчки се обадете на 0886 777 126, за поръчки кликнете тук.

ПОЛАРИС диск – изборът да бъдем здрави!

При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава

Коментарите са затворени